От изпуснато слънце изгарят ръцете ти.
Прегърни ме за сбогом и тръгвай.
По жътва се връщат, когато се мръкне.
Тогава светулките лепнат по пръстите
и сърпът отдъхва на нивата.
А в стърнище забодени птиците
до плашилото чакат да съмне.
Нека под мен жарава да гори.
Тръгвам аз със здравец към теб.
И в нестинарски танц да се роди обич.
Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.
И любовта ми в теб дано да продължи цял живот.
От неказани думи изгарят устата ти.
Не целувай, преди да се стъмни.
По жътва лумват пожари сред снопите.
Тогава змиите се впиват във корена
и пръскат отрова в безсилие.
А в стърнище догаря на клада
плашило и много усилия.
Нека под мен жарава да гори.
Тръгвам аз със здравец към теб.
И в нестинарски танц да се роди обич.
Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.
И любовта ми в теб дано да продължи цял живот.
Нека под мен жарава да гори.
Тръгвам аз със здравец към теб.
И в нестинарски танц да се роди обич.
И любовта ми в теб дано да продължи цял живот.