На пухен одър, в стая подредена,
Край огъня лежи монах блажен.
На хубавица, за любов родена,
Напълно гол се е предал в плен.
За цяр да пият вино нощ и ден,
Прегърнати да се заливат в смях
И да лъщят телата им от грях
През тесен процеп зърнах тези двама.
И без да се напрягам проумях:
По-ценно нещо от разкоша няма!(х4)
Безплатно да ми го дадат на мен
Гърнето с цвик добрият ми стомах
Ще каже: "Не!" и как да споря с тях?
Дали би легнал, че да спи и с дама
Под розов храст нормален сиромах?
Не смятам само, че да правя драма,
Това и аз от малък го разбрах,
Ще ме упрекнат не един и двама.
Наясно съм, макар че глупав бях:
По-ценно нещо от разкоша няма!(х4)
Да пият вино нощ и ден,
Прегърнати да се заливат в смях
И да лъщат телата им от грях...