За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
общо значи тридесет и две.
Те мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
никога не ще се разделят,
ах, никога не ще се разделят.
(×2):
А от безкрайно старо, старо време знай се –
животът има свое странно „не“:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
но никога тридесет и две.
За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
общо значи тридесет и две.
Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан –
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян. (×2)
А от безкрайно старо, старо време знай се –
животът има свое странно „не“:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
но никога тридесет и две.