Имам Дунава, имам Странджа и Пирин,
земя, имам теб.
Вечният Балкан ръст издига исполин
над мене.
Помниш много скръб, моя мъничка земя,
една жива длан,
но за мен в света ти си дом и светлина,
и обич.
(×2):
Ти грееш днес, земя,
по-светло от звезда
озарена
и в моите очи
гори със пламък чист
вдъхновена!
Моя хубава като слънце, като дъх
земя на деди,
остани за мен вечен хляб, вода и връх
безсмъртен.
Ти грееш днес, земя,
по-светло от звезда
озарена
и в моите очи
гори със пламък чист
вдъхновена!
Моя хубава като слънце, като дъх
земя на деди,
остани за мен вечен хляб, вода и връх
безсмъртен.