Красивата любов от нас
тръгна си по навик твърде рано по незнайни друми
и вместо сбогом, тиха страст
тя остави бавно да догаря, бавно помежду ни.
(×2):
Тъжна е китарата, щом засвириш ти до мен –
плачат даже струните за тебе с тихи сълзи.
(×2):
Няма вече огън във очите,
няма за какво с теб да си говорим.
Щом тъй вече празни са душите,
нека чашите с вино да напълним.
Обичаш ме по навик ти,
старите песни пак по навик винаги ми пееш.
Студено е в душата ми,
пак по навик, ти, сърцето ми ще можеш ти да сгрееш.
(×2):
Тъжна е китарата, щом засвириш ти до мен –
плачат даже струните за тебе с тихи сълзи.
Припев:
Няма вече огън във очите,
няма за какво с теб да си говорим.
Щом тъй вече празни са душите,
нека чашите с вино да напълним.
(×2):
Тъжна е китарата, щом засвириш ти до мен –
плачат даже струните за тебе с тихи сълзи.
(×2):
Няма вече огън във очите,
няма за какво с теб да си говорим.
Щом тъй вече празни са душите,
нека чашите с вино да напълним.