Като плюшено мече гушках те, целувах те.
Но безброй въпроси в мен лутат се сега.
Припев:
Кажи къде си поне,
ти милост имаш ли, бе?
Защото аз те чакам сляпа в нощта.
Самотна, празна сега, изтрита от тази земя,
към тебе пак вървя.
И сега потъвам в теб като удавница.
Моля се за глътка дъх - дай ми, дай ми ти.
Σε θέλω τόσο πολύ, αστέρι μου καί γιορτή
Μόνο για σένα ζω σου λέω
Τώρα δεν είσαι εδώ, φεγγάρι μου φωτεινό,
πού βρίσκεσε δεν ξέρω