Липсва ли ти на теб моят въздух,
както ми липсва на мен твоят въздух.
Сам на себе си повтарям.
Липсва ли ти на теб моето лице,
както ми липсва на мен твоето лице.
И сам на себе си повтарям.
Няма да се видим повече двамата,
няма да те видя повече.
Душата ми, знаеш, избухва,
няма да те видя повече.
Няма да се видим повече двамата,
няма да те видя повече.
Душата ми, знаеш, избухва,
няма да се видим повече.
И повтарям отново на себе си,
някоя като теб, аз ще потърся,
въпреки че знам, няма като теб.
И се преструвам сякаш съм те забравил,
със счупени колене, по пътя продължавам,
на себе си повтарям.
Няма да се видим повече двамата,
няма да те видя повече.
Душата ми, знаеш, избухва,
няма да те видя повече.
Няма да се видим повече двамата,
няма да те видя повече.
Душата ми, знаеш, избухва,
няма да се видим повече.
Имаш моята признателност до живот.
Научих се и аз да чувствам същото като теб.
Живял съм, обичал съм навсяка цена*,
лед е душата ми днес,
щом не мога да те имам теб.
Няма да се видим повече двамата,
няма да те видя повече.
Душата ми, знаеш, избухва,
няма да те видя повече.
Няма да се видим повече двамата,
няма да те видя повече.
Душата ми, знаеш, избухва,
няма да се видим повече.