Написах ти просто писмо - чети
Колко мечти и думи бяха помежду ни - брой
Тиха тъга, няма нужда от сълзи
Ти ми прости, но всичко беше сериозно
Благодаря ти за всичко,
Което беше - отмина, отмина
С голи ръце щастието държахме
Летяхме над градовете на бели облаци, не беше хладно
Не мислехме, не гадаехме, дори не знаехме
А просто студените карти на масата разхвърлихме ние
Ето пътищата са купи, а също винени ядове
Животът ни е на пребежки, а любовта с пресмятания
Нашите песни са неизпяти и съдбите неразбрани
А забравихме, навярно, че Бог е над всички нас
Затварям твоите очи с ръка - гледай
Всичко, което за мен искаше да узнаеш - отвътре
Тиха тъга, няма нужда от думи
Ти ми прости, но всичко беше сериозно
Градове и страни като книги прелиствах
Нищо аз не забравих, нищо. Припомнях си
Старите райони, старите квартали
Където не са ме забравили, където винаги всичко ми е било, мамо, недостатъчно
А ръцете ми изтръпват и устните ми изтръпват
От твоята-моята така глупава раздяла
Аз си знаех, че малко ще боли
Но не ти казах: „Стига“
Благодаря ти за всичко
Което беше - отмина, отмина