Бих искал самотата да има цвят,
За да я нарисувам на хартия,
Да я опиша с цвета на морето
И въздуха на океана.
Да и сложа платна
За финално пътуване,
От малко пристанище в егейско море
С твоята прегръдка.
Самотата е за предпочитане
Пред това, да не мога да те достигна.
В един момент те намирам, в другия те губя.
Самотата е за предпочитане.
Иска ми се самотата да беше камък,
Стъпало, което да изкачиш,
За да се загубиш в забвение
И да не видя как си тръгваш.
Да се превърнеш в дим,
Като цигара, която догаря.
Отсега нататък ти ще бъдеш сама
И аз ще бъда сам.