Признавам,
понякога драматизирам прекалено,
но все пак на моменти
имам това усещане,
че пропадам
в бездната.
Само в сънищата ми.
Нищо не мога да направя, но
съм твърде изморена от това.
Сега усещам, че...
...ми прилошава от желанието да разбера,
защо би ме напуснал.
Всичко, което знам сега, е
че ти си моята фантомна болка.
До огледалото и назад отново.
Следващият път може би няма да видя себе си.
До огледалото - отново черно.
Следващият път може би няма да видя себе си.
Изглежда не мога да
открия парченцата отново.
Сега ми предлагат
да опитам с лечение,
да потърся помощ.
Защото има една част от мен,
която липсва.
Сега, когато теб те няма,
се боря да продължа напред.
Те не забелязват, но
съм доста тъжна заради това.
Прилошава ми от желанието да разбера,
защо би ме напуснал.
Всичко, което знам сега, е
че ти си моята фантомна болка.
До огледалото и назад отново.
Следващият път може би няма да видя себе си.
До огледалото - отново черно.
Следващият път може би няма да видя себе си.
Изглежда не мога да
открия парченцата отново.
Имагинерна болка, откакто ти ме напусна.
Чудя се какво ли следва?
Сега ме е страх, че
(о) сърцето ми тупти извън гърдите ми.
Чудя се дали това ще свърши?
До огледалото и назад отново.
Следващият път може би няма да видя себе си.
До огледалото - отново черно.
Следващият път може би няма да видя себе си.
Изглежда не мога да
открия парченцата отново.
Това е твоето последно обаждане.
Присъствай на погребението
и се опитай да се слееш с тълпата.
Кажи "не днес, не днес"...
Би трябвало да се извиниш.
Да, бях доста мила,
но ти закъсня твърде много.
Аз съм точно тук, погребана.
Жалко.