В календара има дата –
някога, не знам кога,
дето вечер за децата
пускат филми на шега.
В тях играят барбарони –
някъде, не знам къде,
едри колкото балони –
всеки колко ли яде!
Всички имат чудна дарба
и за помощ и за показ
щом прошепне татко Барба:
„Фокус-мокус, Барба фокус!“,
те веднага се превръщат
в някакви – не зная как,
във кола или във къща,
или пък в крайпътен знак!
Нужна ли е помощ чужда
някога – не знам кога,
или някой има нужда
и изпадне във беда,
да потърси барбарони
някъде – не знам къде –
може би в онези клони
или зад това перде.
Да очаква и да вярва,
че от някаква посока
ще извика татко Барба:
„Фокус-мокус, Барба фокус!“.
Барбароните тогава
някак си – не зная как,
лесно като във забава
ще прогонят всеки враг.
Утре, днеска или вчера,
някога – не знам кога,
аз ще тръгна да намеря
де е точно таз дъга,
под която барбарони
някъде – не знам къде,
си живеят с милиони –
кой ли ще ме отведе?
Да науча тази дарба
и за помощ и за показ
казвам както татко Барба:
„Фокус-мокус, Барба фокус!“.
Фокус-мокус, Барба фокус!