Когато вън фъртуна вий
Протяжно и сърдито,
В ключалка ключ не слагай ти,
А остави открито. .
И ако тръгваш в път далек,
Път мъчен, даже за представа,
След теб вратата притвори,
Ключ не превъртай в тази брава.
И тръгнал в нощна тишина,
Без много приказки тогава,
С душа си пламък запали,
В огнище, с борина уханна.
Да бъде топла таз стена
И мека таз скамейка,
Врата под ключ е с грош цена,
Ключалката - копейка.