Колко странно нещо е радостта –
туй човешко мъничко тържество!
Все вървим след нея, но где е тя
и в какво?
Търсим я във друг свят, уж по-голям,
гоним я в неземното битие,
дирим я навред, ала точно там
тя не е.
Открий ни, радост, своя глас!
Открий ни своите черти!
А може би в самите нас
живееш ти?
А може би във нас звъни
най-истински гласът ти тих
и затова не знаем ний
где си ти.
Колко странно нещо е радостта –
дума, поглед, мъничък свят събран
от безброй тъй дребни наглед неща,
свят голям.
Просто трябват обич, очи, ръце,
за да я открием навред в света.
Във звезда и в цвете или в сърце
грее тя.
Открий ни, радост, своя глас!
Открий ни своите черти!
А може би в самите нас
живееш ти?
А може би във нас звъни
най-истински гласът ти тих
и затова не знаем ний
где си ти.