Две точки във безкрайността
сред хорския безброй –
там някъде се движи тя,
а там се движи той.
Но ето че случайността
прошепва тихо: „Стой!“
И казва той: „Това е тя!“
А тя: „Това е той!“
И тръгват заедно на път
направо, без завой.
Във двоеточие вървят
щастливи тя и той.
Дали това е любовта,
но кой да каже, кой?
Това едва ли знае тя,
едва ли знае той.
Но ето, пак случайността
прошепва тихо: „Стой!“
„Дотука! Точка“ – казва тя.
„Да, точка“ – казва той.