Още като вдишах
първия си дъх, тръгнах към теб.
Вече бях обречен
да съм вечно твой.
Във прегръдката на майка ми,
още в първите си мигове
знаех, че си ме повикала:
Да съм стръкче от тревата ти,
да съм камък от стената ти,
да съм капчица от твоята кръв.
Въгленче да съм,
от което твоят огън след бурята
да възкръсва всеки път във див пожар.
Бог е с теб и твоят огън след бурята
ще(да) възкръсва всеки път в пожар!
Името ти може
нежно да звучи и да горчи…
От любовта към тебе
може да боли…
Но обичаме, прощаваме
и където по света да сме,
вечно дава ни живот мисълта:
Че сме стръкче от тревата ти,
че сме камък от стената ти,
че сме капчица от твоята кръв.
Въгленче че(да) сме,
от което твоят огън след бурята
да възкръсва всеки път във див пожар.
Бог е с теб и твоят огън след бурята
ще възкръсва всеки път в пожар!
Въгленче че(да) сме,
от което твоят огън след бурята
да възкръсва всеки път във див пожар.
Бог е с теб и твоят огън след бурята
ще възкръсва всеки път в пожар!
Въгленче че(да) сме,
от което твоят огън след бурята
да възкръсва всеки път във див пожар.
Бог е с теб и твоят огън след бурята
ще възкръсва всеки път в пожар!