Чуваш ли, в бистрите ручеи бликнала, твоята песен звъни,
твоята песен пътува, събудила крепостни кули, реки,
твоята песен – и тъжна, и весела, шарени черги тъче
и на овчарите гайдите грабнала, халища луди плете.
(×2):
Чуваш ли, чуваш ли, твоята песен шарени черги тъче
и по земята на старите българи буйни огньове кладе.
С китки закичила пушки и сърпове, в живи огнища искри,
изгрева търси с крилата на майстори, сенките вгражда в стени,
в черните угари семето сее, есен пендари брои,
броди през нощите с люлчини напеви сутрин с юнаци дружи…
(×3):
Чуваш ли, чуваш ли, твоята песен шарени черги тъче
и по земята на старите българи буйни огньове кладе.