Малка чайка във златната есен
полетяла над бели вълни
и дочула рибарската песен
за незнайни далечни страни.
В хор припявали вълните
със рибарските весла
и целували скалите
по зелените чела.
С тъжен вик край брега полетяла
малка чайка над бели вълни.
Да отлитне с копнеж, замечтала
за незнайни далечни страни.
И дочул я урагана,
духнал стария чудак,
спуснал я през океана
на бленувания бряг.
Но гнездо на брега тя не свила,
с тих копнеж затъгувала пак
и дълбоко в сърцето открила
колко свиден е родния бряг,
своя бряг, роден бряг. (×2)