Опасно е да се надвесваш,
когато си мислиш, че Бог ти е обърнал гръб.
Опасно е да се надвесваш
от най-високия мост, по-висок от човека.
Когато чувстваш живота лек
като лист оризова хартия,
само един повей на вятъра може
да го понесе далече, далече…
Опасно е да се надвесваш
през притворената врата на своето съзнание.
Опасно е да се надвесваш
над избледнелите тетрадки на младежките си години,
които изпълваше с рисунки на луната
и планове за бъдещето,
а нощем да успееш да се унесеш в мечти,
за да полетиш…
Опасно е да се надвесваш
от двайсетия етаж на своите чувства.
Опасно е да се надвесваш,
докато влакът препуска, бързо препуска
сред златните поли на зората,
все по-близо до портите на Рим,
докато усещаш все по-силно
как расото на смъртта пълзи към теб.
(×2):
Опасно е да се надвесваш
над глупавите думи на тази песен,
докато искаш просто да чуеш
за миг само дъха на приятел,
който се докосва до предела,
докато денят се ражда и умира…