Уморих се да обичам напразно.
Изглежда за първи път.
За теб никога няма да умра,
но може би други...
И не ми трябват думи, ще е по-лесно
да догори сама на слънце.
И ще мога без сънища, само понякога,
ако сърцето ми иска.
Аз сбърках. Мислих, че е любов.
Но се оказа, че греша.
Аз сбърках. Мислих, че е любов.
Аз съм изключение от правилата.
Помолих те да останеш,
не достатъчно красиво.
Докато си тръгвах не намерих пулс.
И все пак отминах.
И не ми трябват думи. Всичко разбрах.
Махнах покривката от леглото ни.
Събудих се от съня си, жалко, че съм спала.
И жалко, че всичко е толкова просто.
Аз сбърках. Мислих, че е любов.
Но се оказа, че греша.
Аз сбърках. Мислих, че е любов.
Аз съм изключение от правилата.