Тази улица за мен е домът, която нямам,
а блестящото небе е негов покрив.
Ако можех да отлетя при някой ангел,
за да си поиграя с него отвъд луната.
На тази улица, цялата обсипана с бараки,
живее нашата бедност.
Тук се учат децата като мен;
техни учителки са гладът и сълзите.
Да живееш тук изглежда невъзможно
като да запалиш огън в морето.
Това е един свят без правила,
един ужасен филм, който някой ден ще забравя.
От тази прашна и тъжна улица,
лишена от майчина милувка и приказки,
оттук мога да видя Бога на града,
който ще ме освободи.
Да живееш тук е като да играеш, очаквайки да загубиш,
то е като да избягаш от затвора на "не"-тата,
да дишаш лепило, за да можеш да
откраднеш за себе си някой миг и да повярваш,
че ще преживееш всичко това.
Ще потърся вътре в себе си вярата, която нямам,
по този начин ще се възродя от любовта...
Да живееш тук е така трудно,
когато отправяш вик към небесата: "Господи, помилуй".
Но дори и да не се случи чудо знам,
че няма да се предада,
ще продължа да копнея по свободата.
Да живееш тук може би е възможно,
ако ти, Боже, се смилиш над нас.
Господи, аз ще намеря своя път
и ще го извървя с теб
за да живея, да живея...