Аз знам твоят път,
всяка крачка, която ще направиш,
твоите тайни тревоги и празнините,
които като камъни ще отблъснеш
без изобщо да помислиш, че
като канара, се връщам при теб..
Познавам дишането ти,
(Знам) всичко, което не искаш.
Знаеш добре, че не живееш,
но не можеш да го признаеш.
И ще е като, че ли
това небе от пламъци,
пада върху мен,
сякаш сцена - върху актьор..
От любов
някога правил ли си нещо?
Само от любов
изправял ли си се крещейки срещу вятъра?
Давал ли си сърцето си,
плащал ли си с него и залагал ли си го,
в рамките на тази мания,
то да остане само мое?
От любов
тичал ли си до загуба на въздух?
От любов
губил и започвал ли си отново?
И трябва да кажеш сега
каква част от себе си, даде за нас?
До колко повярва
на тази лъжа?
И ще е като, че ли
тази река(потоп),
се излее върху мен,
сякаш туш - върху художник..
От любов
някога губил ли си всичко - причината,
гордостта, до сълзи?
Знаеш ли - довечера за оставането си,
нямам никакъв претекст,
само една мания,
която все още е силна и моя,
вътре в тази душа, която разкъсваш отвън.
И ще ти кажа сега,
откровена със себе си,
колко ми струва да знам че не си мой.
И ще е като, че ли
цялото това море,
се удави в мен.