Живееше в далечно царство
девойка хубава и мила,
но с пепел тя била покрита –
хубостта ѝ никой не виждал.
Захвърлена била в мазето
от зли сестрици и роднини –
за тях била една слугиня;
Пепеляшка казвали ѝ всички.
Умна и красива, с хубави очи,
за зла съдба на своите, на своите сестри;
искрена и нежна, мила и добра –
Пепеляшка казвали ѝ всички в града.
А в същото далечно царство
царувал принц засмян и млад –
сърцето му било самотно,
нищо че бил толкова богат.
На бал поканил всички дами,
но своята сред тях не виждал;
дарявал всяка със целувка,
щом стане златната обувка.
(×2):
Умна и красива, с хубави очи,
за зла съдба на своите, на своите сестри;
искрена и нежна, мила и добра –
Пепеляшка казвали ѝ всички в града.
Незнайно откъде яви се
принцеса хубава, засмяна –
получила една целувка
и златната обувка.
Но само приказка това е –
невинаги в живота така е
да срещнеш принца от мечтите,
докрай да са щастливи дните.
(×2):
Умна и красива, с хубави очи,
за зла съдба на своите, на своите сестри;
искрена и нежна, мила и добра –
Пепеляшка казвали ѝ всички в града.