Ти си този, който всяка вечер отнема душата ми,
ти си този, който в мрака взима колкото пожелае,
а ръцете ти, милващи ме точно там, където пожелая,
са изворът на всяка моя тръпка.
Ти си този, който ме води със сърцето си,
ти си този, с когото всеки миг е сладък.
Между нас има странно чувство, което ни свързва,
между нас има магия и сам го знаеш.
Ако пожелаеш, можеш да ме сътвориш така, както ти харесва.
Ако пожелаеш, можеш да имаш и повече.
Мисли ме за себе си, сякаш съм плодът на мисълта,
който се заражда сам от нищото.
Ако пожелаеш, можеш да ме срещнеш насън в нощите, когато си сам –
вече знаеш каква е ролята ми.
Мисли ме за себе си, поиграй си малко с мен, сега си тук.
Отлети надалеч, докато летя заедно с теб, само с теб…
В крайна сметка, нещата, които си мислим,
невинаги са онези, които изричаме;
още по-малко пък – онези, които се случват,
защото, знай, да се окажат истина, не е лесно.
Но хей, недей оставя дъхът да се изпари –
ако пожелаеш, мога да ти дам и повече.
Мисли ме за себе си в миговете, в които не знаеш защо,
но изпитваш нужда да останеш малко с мен.
Ако пожелаеш, можеш да ме сънуваш, дори когато си с нея –
вече знаеш каква е тайната.
Мисли ме за себе си, поиграй си малко с мен, сега си тук.
Отлети надалеч, докато летя заедно с теб, лети все по-нависоко…
Мисли ме за себе си, поиграй си малко с мен, сега си тук.
Отлети надалеч, докато летя заедно с теб, лети все по-нависоко…
Ти си този, който тази вечер отнема душата ми.
Ти си този, който тази вечер взима колкото желае.
Ръцете ти ме милват точно там, където бих искала…
Отлети надалеч, докато летя заедно с теб, лети все по-нависоко…
Мисли ме за себе си…