Pavel Matev - Замиращите стъпки на жената… [Zamiraštite stǎpki na ženata…]

Замиращите стъпки на жената

и гаснещия в здрача светъл шал…

И чувам – непознати и познати –

сигналите на тягостна печал.

Коя бе ти, която си замина?

Вълшебница ли страстна, или грях?

Орисница? Полубогиня –

вестителка на сълзи и на смях?

С какво ме надари? Със много рани.

И сред обичаните бях ли пръв?

Навярно си от многото измами

на моята виновно-грешна кръв.

На диренето тъмно – краен смисъл.

Утеха – в безответния копнеж.

Стих, който никога не съм написал,

и неразумен – в разума – метеж.

След упрек неизречен ли замина,

горчивите ли чувства долови?

Недадената обич ли изстина?

Или съм много закъснял, уви!

А звуците от стъпките треперят

и здрачът се превръща в мрак могъщ.

И аз стоя – самотен като жерав –

от всички изоставени изведнъж.