Pavel Matev - Синева [Sineva]

Ти отмина…

Сякаш сън,

сякаш сняг,

сякаш дъжд,

сякаш пролет

и есен,

и зима…

Твойта сянка над младата ръж

се изви като кърпичка синя.

Непрежалена тъжна шега

като яребица се заобажда.

И една ароматна тъга

почна лекичко

да те възражда.

Аз се спрях.

И затворих очи.

Вероятно да те преживея…

А душата виновно мълчи.

Само сянката мина през нея.

Само вятърът вейна едва.

Пиле някакво изписука…

Ах, каква,

ах, каква синева

сме забравили някога тука!