Колкото по-далече си от мене,
толкова по-близо те чувствам…
Кой те знае в този час
за какво ли мислиш, какво ли правиш…
Ти ми вкара във вените
сладка отрова една.
Не ми тежи този кръст,
който влача зарад теб…
Искам те… мисля те… зова те…
Виждам те… усещам те… сънувам те…
Мина година –
можеш ли да повярваш?
Година, откак тези очи мои
не могат да намерят покой…
И вървя ли аз, вървя,
но де отивам, не зная…
Вечно съм пиян1,
а пък вино не пия.
Дадох аз обет
пред Богинята на снега2:
ако ми мине тази треска,
злато и перли ще ѝ дам…
Искам те… мисля те… зова те…
Виждам те… усещам те… сънувам те…
Мина година –
можеш ли да повярваш?
Година, откак тези очи мои
не могат да намерят покой…
1. Поради това, че песните в албума Napoli са кавъри на песни, изпълнени в оригиналите си от мъже, текстовете запазват мъжката форма на прилагателните и причастията – въпреки че се изпълняват от Мина.2. Едно от прозвищата на Дева Мария в католическия свят. Вж. хипердулия и другите прозвища на италиански тук.