Поезия издълбана в плът
е нашия красив ад.
Признаваме най-страшните си грехове
(сълзи от радост пълнят очите ни)
В безопастност сме там, където обезобразени светци
крещят своите предсказания за смърт.
Сърцето ми е гробище, мила,
и в името на злото се любим
с убийствена страст.
В ръцете ми няма да спиш спокойно
И се прераждаме от желанието
на убийствена страст.
Първата целувка
посажда семената на омразата.
Скриваме се в мрака
(за да изтръгнем сърцата си)
Спасени сме там, където вярата се проваля
Живи в гробницата си.
Сърцето ми е гробище, мила,
и в името на злото се любим
с убийствена страст.
В ръцете ми няма да спиш спокойно
И се прераждаме от желанието
на убийствена страст.
Сърцето ми е гробище, мила,
и в името на злото се любим
с убийствена страст.
В ръцете ми няма да спиш спокойно
И се прераждаме от желанието
на убийствена страст.
(Сърцето ми е гробище, мила,)
Сърцето ми е гробище, мила,
на убийствена страст.
В ръцете ми няма да спиш спокойно
и в името на злото се любим
с убийствена страст.
Завинаги.