Партизан се за бой стяга,
Мята пушка на рамо!
- Сбогом, майко, сбогом, татко,
Сбогом, мила сестрице!
Аз отивам в боя люти,
Де се гине, де се мре!
Шест месеца изминаха,
Майка сина не виде.
Една сутрин писмо стига.
Майка мисли син пише,
А в писмото два-три реда:
От Чемерник съобщават:
"Твоя син е веч загинал
В боя люти със врага!
Той ни беше добър другар
И отличен партизан."
Вместо майка да заплаче,
Гордо вдигна тя глава,
Че отгледа такъв сина -
За родината да мре.