– Мила, какво ми става тази вечер? Гледам те… като за първи път.
– Какво говориш, какво говориш, какво говориш1…
– Не искам да говоря.
– Какво говориш…?
– Ти си изразът на любовта с начало и без край…
– Не се променяш, не се променяш, не се променяш…
– Ти си моето вчера, моето днес…
– Как ли пък не.
– …моето винаги, моята тревога.
– Ето сега вече може да се опиташ;
давай, наречи ме страдание – тъй и тъй си тръгнал.
– Ти си като вятъра, който носи звъна на цигулките и уханието на розите.
– Бонбони вече не искам.
– Понякога не мога да те разбера.
– Розите и цигулките ги на друга ти разправяй.
Цигулките и розите могат да ме докоснат,
когато имам желание – ако изобщо имам –
когато му дойде времето, пък ще видим след това.
– Само още една дума.
– Думи, думи, думи…
– Изслушай ме!
– Думи, думи, думи…
– Моля те!
– Думи, думи, думи…
– Кълна ти се!
– Думи, думи, думи, думи,
думи, единствено думи – думи помежду ни.
– Това е съдбата ми – да ти говоря ли, говоря… като за първи път.
– Какво говориш, какво говориш, какво говориш…
– Не, недей да говориш, сега говори нощта…
– Какво говориш…?
– Романтичната нощ.
– Не се променяш, не се променяш, не се променяш…
– Ти си моят забранен сън.
– Как ли пък не.
– Наистина е така, надежда моя.
– Вече никой не може да те спре.
Давай, наречи ме страст – за всеки случай.
– В очите ти месечината залязва, а щурците запяват.
– Бонбони вече не искам.
– Ако те нямаше, щях да те измисля.
– Луната и щурците обикновено ме държат будна,
а аз искам просто да спя и сънувам
мъжа, който понякога е у теб – когато изобщо е –
който говори малко, но какъвто тъкмо го харесвам.
– Само още една дума.
– Думи, думи, думи…
– Изслушай ме!
– Думи, думи, думи…
– Моля те!
– Думи, думи, думи…
– Кълна ти се!
– Думи, думи, думи, думи,
думи, единствено думи, думи помежду ни.
– Какво говориш…
– Думи, думи, думи…
– Какво говориш…?
– Думи, думи, думи…
– Какво говориш…?!
– Думи, думи, думи…
– Какво говориш?!
– Думи, думи, думи, думи,
думи, единствено думи – думи помежду ни.
1. Буквално ще се преведе „Какво си ти?“.