Скарах се с жена ми,
Защото тя не успя да ми помогне на ума,
Хората си мислят, че съм луд,
Защото избухвам през цялото време,
През целия ден си мисля за неща,
Но нищо не успява да ме задоволи,
Мисля - ще загубя своя ум,
Ако не намеря начин да се успокоя.
Може ли да ми помогнеш,
Да обладаеш моя мозък,
Ооо да!
Искам някой да ми покаже,
Нещата в живота, които не мога да намеря,
Не мога да видя нещата, които истински ме карат да се радвам,
Трябва да съм сляп.
Пошегувай се, ще въздъхна,
Ти ще се смееш, а аз ще плача,
Щастие не чувствам,
А любовта за мен е пълна измама.
И сега докато чуваш тези думи,
Разказващи ти за моето състояние,
Казвам ти да се радваш на живота,
Надявам се да можех, но е твърде късно.