Кога станах толкова безчувствен?
Кога аз себе си загубих?
Всички думи, които излизат от устата ми (езика ми)
Изглежда, че идват от някой друг
Парализиран съм
Къде са чувствата ми?
Не чувствам вече нищо
Знам, че би трябвало
Парализиран съм
Къде е истинкото аз?
Изгубен съм и това отвътре ме съсипва (убива)
Парализиран съм
Кога станах толкова студен?
Кога започнах да се срамувам? (Ааа)
Къде е личността, която аз познавам?
Тя сигурно си е заминала
Тя сигурно си е заминала
С цялата ми вяра
Парализиран съм
Къде са чувствата ми?
Не чувствам вече нищо
Знам, че би трябвало
Парализиран съм
Къде е истинкото аз?
Изгубен съм и това отвътре ме съсипва (убива)
Парализиран съм
Парализиран съм
Страх ме е да живея, но ме е страх и да умра
И ако животът е болка тогава аз зарових моята много отдавна
Но тя все още е жива
И тя ме довършва - къде се намирам?
Искам да чувствам нещо, от вътре безчувствен съм аз
Но нищо не чувствам, чудя се защо ли
И в хода на живота времето отминава
Погледни
Седнал съм и наблюдавам, с ръце в джобовете
Как вълните идват и се разбиват в мен, но аз просто ги наблюдавам
Аз просто ги наблюдавам
Под водата съм, но чувствам че съм на повърхността
На дъното съм, а не знам какъв проблема е
В една кутия съм
Но аз съм този, който се заключи вътре
Задушавам се и въздухът ми свършва
Парализиран съм (Да, просто много съм парализиран)
Къде са чувствата ми? (Да, просто много съм парализиран)
Не чувствам вече нищо (Нямам никакви чувства)
Знам, че би трябвало (Ах, какво стана, че не се движа? Защо не се движа? Ох, да)
Парализиран съм
Къде е истинското аз? (Къде е истинското аз?)
Изгубен съм и това отвътре ме съсипва (убива) (парализиран съм, парализиран съм)
Парализиран съм (парализиран съм)