С пълнолуние нощта плава
И в кораба на огъня съм и аз
Опиянявам се за онази, която се върти в ума ми
И в спомена за нея пак претърпявам корабокрушение
И в спомена за нея пак претърпявам корабокрушение
С пълнолуние в очите й се връщам
Там, където живяхме с безумни мечти
С въпроси измъчвам душата си
Коя логика е взела ума й?
Броя за нея пясъка и звездите
Но иска нещо повече сърцето
Защото зад най-красивите лета на годините се крият някакви тъмни облаци
С пълнолуние в очите й се връщам...