В полунощ сънят в поклони се пречупва
Всемогъща е паметта
Когато встъпва на трона
На лицето ѝ любимият е оставил следа
Търси виновните в томовете
Паметта колко ужасно не лъже
Когато променя пред нас
Това, което ни причинява болка
Когато безсънието се простира нощи и дни
В горчиво бъдеще посланници* праща
Ето ме, първата сълза,
Която плува в дълбините и боли
Ето ме, безсъзнателният гост
Лошият сън и останките от волята.
Прекъсни моите нощни кошмари
Ако паметта е наказание,
Защо е влязла в нашия дом
Ако се скита всяка нощ по улиците на скръбта,
Какво ще намери тук - няколко дати.
Ето, трепери от разговори масата
На приятелите нежния смях
Но това е лек, бягам през мрака и фъртуна
Предадена, ядосана и сама
Паметта още подсланя и ранява
Всякога вярна като камък
Всякога чувствителна като мъгла
Съвместиам танц, в зората** кражат паметта и вятъра
Погледни зад себе си, време е да живееш