Паисий [Paisiy] lyrics

Един монах тъмен, непознат и бледен,

под лампа жумяща пишеше наведен,

във скромна килийка, потънала в сън,

умислен, не чуващ набожния звън.

Най-после отдъхна и рече конец,

на житие ново аз турих венец,

на волята рожба, на бдението плод,

отнело безшумно полвина живот.

Погледна нагоре, замислен дълбоко

и вдигна тез листи и викна високо:

От днес нататък, българският род,

история има и става народ!

От днес нататък, българският род,

история има и става народ!

Нека той познае моето писание,

че могъщ е бил и пак могъщ ще стане,

че и ний сме дали нещо на света -

на вси славяни книга да четат.

Била е велика нашата държава,

с история дълга, покрита със слава,

събрах я в таз книга - тя ви е завет,

нека се преписва и множи безчет.

Погледна нагоре, замислен дълбоко

и вдигна тез листи и викна високо:

От днес нататък, българският род,

история има и става народ!

От днес нататък, българският род,

история има и става народ!

Тъй мълвеше тоз мъж в килията скрит,

с поглед умислен, в бъдещето впит

и хвърляше тайно през мрака тогаз,

искрата най-първа в народната свяст.