Няма друг път в небето,
И аз летя към ярката светлина,
Където изгревът прилича на залез,
А излитането – на падение.
Колкото е по-високо, толкова по-трудно се диша,
Но това е по-лесно отколкото да губя
И в милиони лица да търся
Твоето отражение.
Аз падам в небето,
Да, аз избягвам,
Докато не е станало късно –
Докато вратата е отворена.
Аз падам в небето,
Там всичко е много просто,
И всички ваши тайни
Не са ми нужни сега.
Безкрилите не могат да разберат,
Че не е възможно да не летят
За онези, за които целият живот е един
Стремеж – в безконечност.
Измервам пътя със сърцето,
Трябва само да протегна ръка
И като цвете пред мен
Ще се разкрие вечността.
Аз падам в небето,
Да, аз избягвам,
Докато не е станало късно –
Докато вратата е отворена.
Аз падам в небето,
Там всичко е много просто,
И всички ваши тайни
Не са ми нужни сега.
[x4]
Колкото е по-високо, толкова по-трудно се диша!
Аз падам в небето,
Да, аз избягвам,
Докато не е станало късно –
Докато вратата е отворена.
Аз падам в небето,
Там всичко е много просто,
И всички ваши тайни
Не са ми нужни сега.
Колкото е по-високо, толкова по-трудно се диша!