Пътуване [Pǎtuvane] lyrics

Пътувам в себе си. Подробно

разнищвам чувства и слова.

Свръхточни – като че задгробни –

са вечните ми сетива.

От много дни ненавестена,

повикана с последен зов,

пътува смъртно наранена

невеселата ми любов.

Последен дъжд над мене пада

и ме унася лунен хлад…

Това е цялата награда

на недовършения свят!

А този дъжд внезапно спира.

Защо? Дойде ли моя ред?

О, ако трябва да умирам –

дай боже да умра поет.

Поне чрез думите да мога

да си изпрося благослов

и – подигравайки се с бога –

да се помоля за любов.