Ще помниш ли ти
нашите дни,
първите дни
от пролетта?
Първи срещи – с теб задъхани вървим
през града смълчан
и пред нас светът голям
е тъй неповторим.
Слънчеви лъчи прелитат,
клони вишнев цвят насипват,
две сърца в едно се вплитат
в любовта ни, в любовта ни.
Ще помниш ли ти
нашите дни,
първите дни
от пролетта?
Как светът е променен сега зад нас,
чужд и мълчалив.
Само като миг щастлив
е спомена зад нас.
Миналото отлетяло
слънчевите дни отнесе,
спря в косите посребряли
тъжна есен, тъжна есен.
(×2):
Ще помниш ли ти
нашите дни,
първите дни
от пролетта?