Грешниците на нощта и самотниците на зората
искат тежко зейбекико и неспокоен волан
Обикалят по места, изчезнали от картата
За една капчица свобода, за една безполезна любов
Тези, които са станали приятели със Смъртта,
умират с цигара в устата,
предадени на безумните си мечти
Винаги засмени, винаги засмени
Винаги засмени и заблудени
Младостта ни беше пътуване от Атина до Солун
Цял град построихме заедно, а още живея под наем
Легнах да те сънувам на рогозка от липа
И видях как нощта придобива светлина, а раковината- пурпурен цвят
Тези, които са станали приятели със Смъртта,
умират с цигара в устата,
предадени на безумните си мечти
Винаги засмени, винаги засмени
Винаги засмени и заблудени