Пълнолуние [Pǎlnolunie] lyrics

Аз зная, че няма, че никога няма

такава нощ да се повтори.

Луната бе чиста, добра и голяма

зад нашия малък прозорец.

Край нас тишината бе крехка и нежна,

нямаше нужда от думи,

защото любов, топлина и надежда

изгряха в едно пълнолуние.

Защото любов, топлина и надежда

изгряха в едно пълнолуние.

Кой вятъра прати и облака черен?

Разби се за миг тишината.

Къде да я търся и как да намеря

на нашата нощ топлината?

Сто пътя далечни, сто пътя различни

препускат в студена раздяла.

Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?

Къде е луната ни бяла?

Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?

Къде е луната ни бяла?

Къде сте, къде сте, неказани думи

и влюбени ласкави длани?

Какво ви отнесе, нечакани друми,

под тъжния дъжд разпиляни?

Къде да я търся и как да намеря

на нашата нощ топлината?

Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?

Къде е луната ни бяла?

Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?

Къде е луната ни бяла?