Аз зная, че няма, че никога няма
такава нощ да се повтори.
Луната бе чиста, добра и голяма
зад нашия малък прозорец.
Край нас тишината бе крехка и нежна,
нямаше нужда от думи,
защото любов, топлина и надежда
изгряха в едно пълнолуние.
Защото любов, топлина и надежда
изгряха в едно пълнолуние.
Кой вятъра прати и облака черен?
Разби се за миг тишината.
Къде да я търся и как да намеря
на нашата нощ топлината?
Сто пътя далечни, сто пътя различни
препускат в студена раздяла.
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?
Къде сте, къде сте, неказани думи
и влюбени ласкави длани?
Какво ви отнесе, нечакани друми,
под тъжния дъжд разпиляни?
Къде да я търся и как да намеря
на нашата нощ топлината?
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?