Хайде, ще тръгнем по земята да търсим диаманти
от онези неповторимо обикновени думи.
Хайде да четем по усмивките на хората просто ей така,
да гледаме как обичат света.
Хайде, ще тръгнем да четем тихо по лицата им –
аз знам, че ще имаме късмет,
че ще усвоим заедно вълшебството да четем само по очите,
хайде, любов моя, да дирим щастието.
То е в нас, то е в хората, които имат надежда,
крие се в твоята мъка
и поетът на това щастие му е дал име –
красиво човешко мечтание.
Хайде, ще обходим древните площади
под жаркото обедно слънце.
Хайде нарочно във всички фонтани за късмет
да хвърлим няколко от последните си монети.
То е в нас, то е в хората, които имат надежда,
крие се в твоята мъка
и поетът на това щастие му е дал име –
прекрасно човешко мечтание.
Хайде, ще тръгнем да търсим заедно диаманти
от онези неповторимо чисти човешки думи.
Хайде, ще полетим заедно да четем по земята историите
на хубавите хора, обичащи света,
които имат надежда, които искат повече от това просто да пламтят –
онези, които копнеят да дадат на другия топлина,
които копнеят да дадат топлина.