Някъде над дъгата, много, много високо,
има страна, за която съм чувал веднъж в приспивна песен.
Някъде над дъгата, небето е синьо
и сънищата, които се осмеляваш да сънуваш, наистина стават реалност.
Някой ден ще си пожелая желание на звезда и ще се събудя там, където облаците са далеч зад мен,
където проблемите се топят като капки от лимон, над върховете на комините.
Ето там ще ме откриеш.
Някъде над дъгата, сини птички летят.
Птички летят над тази дъга.
Защо, ох, защо аз да не мога?
Щом щастливи, малки, сини птички летят над дъгата,
защо, ох, защо аз да не мога?