Поглеждайки назад -
всичко изглеждаше толкова лесно.
Лежахме на дивана ти,
спомням си.
Ти направи моментна снимка,
след това откри,
че останалата част от света е черно-бяла,
но ние бяхме в искрящи цветове.
И си спомням, че се питах...
[Припев]
На сигурно място ли сме вече?
На сигурно място ли сме вече?
На сигурно място ли сме вече?
На сигурно място ли сме?
Проблемите свършиха ли вече?
Проблемите свършиха ли вече?
Проблемите свършиха ли вече?
Проблемите свършиха ли? Добре.
На сигурно място ли сме вече?
На сигурно място ли сме вече?
На сигурно място ли сме вече?
На сигурно място ли сме?
Проблемите свършиха ли вече?
Проблемите свършиха ли вече?
Проблемите свършиха ли вече?
Проблемите свършиха ли? Добре.
На сигурно място ли сме?
Поглеждайки назад,
към миналия Декември
било ни е писано да се разделим,
след което да се съберем отново.
Твоят гердан, висеше от моето гърло,
през нощта, която не можахме да забравим...
Когато решихме
да преместим мебелите, за да танцуваме.
Скъпи, сякаш имахме шанс.
Два хартиени самолета, които летят, летят...
И помня, че се питах...
[Припев]
Помниш ли, когато натисна спира1ката твърде рано?
Двадесет шева в болнична стая?
Когато започна да плачеш
и аз също плаках?
Но когато слънцето изгря
аз гледах теб.
Помниш ли когато ме можахме да издържим напрежението?
Аз си тръгнах, казвайки "Освобождавам те."
Но чудовищата се оказаха просто дървета,
когато слънцето изгря.
Ти гледаше мен.
Ти гледаше мен.
Ти гледаше мен.
Спомням си!
Спомням си!
[Припев]