Бях лудо влюбен
в една госпожица на име Лулу
То си беше направо мания,
загубих здравия си разум.
Нямах апетит,
не можех да спя нощем,
и всичките ми приятели ми казваха ето това:
Припев:
Забрави, забрави Лулу,
но моля, много моля, забрави Лулу,
забравяй я, де!
Забрави, забрави Лулу!
но моля, много моля, забрави Лулу,
забравяй я, де!
Ако не пожелаеш искрено да я забравиш,
няма да успееш,
никак даже няма успееш, ах! ах!
Ако пожелаеш,
ще успееш,
лесно е като детска игра
и - няма да я има повече! Ах!
Забрави, забрави Лулу,
но моля, много моля, забрави Лулу,
забравяй я, де!
Забрави, забрави Лулу!
но моля, много моля, забрави Лулу,
забравяй я, де!
Нима ти харесва да си толкова мрачен?
Не се дръж като малоумник!
Друже мой, казвам ти го,
такъв е животът,
а ти трябва, да, трябва да я забравиш!
Аз живях в един кошмар,
бях станал пълен меланхолик,
имах ужасни моменти,
траках нервно със зъби
и около мен
чувах сякаш гласове,
които май че нощ и ден
ми говореха така:
Припев.
И един ден, вървейки през града,
открих нова любов,
която ми каза: „ Друже мой,
такъв е животът,
а ти трябва, да, трябва да я забравиш!“
Припев.
И един ден, вървейки през града,
открих нова любов,
която ми каза: „ Друже мой,
такъв е животът,
а ти трябва, да, трябва да я забравиш!“