Най-накрая ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава.
Ти след тебе не поглеждай с уплах и тревога –
аз всичко знам.
Но знай и ти – умряха там
подире ти и Дявола, и Бога.
Ти се връщаш уморена, излъгана, сломена,
прегърбена от срам.
Дебнах те като разбойник – с душа изпепелена,
безсилен и ревнив.
Сред пламъци и адски дим
Ний двама с теб ще изгорим.
Ти се върна – празник ми е, душата ми прелива
от спомени и плам.
С теб ще полетим отново в покоите красиви
на приказния храм.
Добре дошла, ти, дух небесен!
Очаквах те, теб, моя песен!