Устата:
Чух за теб и те забравих,
но те видях и те запомних.
Преживях те, но се върнах,
за да остана!
Софи Маринова:
Чакам те.
Целуни ме на събуждане,
открадни ме на разсъмване,
носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме,
със очите си пробивай ме,
съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.
Устата:
Най-важното нещо в живота
е не какво имаш,
не колко имаш,
а кого имаш!
Софи Маринова:
Ти си моите следи, гореши,
от хиляда разтопени свещи,
огън във кръвта.
Помогни ми, загаси ме!
Аз съм чашата, която чупиш,
и коприната, която късаш.
Моля те, ела
преди края на нощта!
Времето ще спре,
сърцето ми ще спре,
земята ще почака.
Вземи ме бързо и със мен избягай!
Припев:
Чакам те.
Целуни ме на събуждане,
открадни ме на разсънване,
носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме,
със очите си пробивай ме,
съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.
Устата:
Аз и ти, следи от целувки,
неразделни като две обувки.
Дори да грешка си, ще те повторя.
За да бъда с тебе, мога даже с Бог да споря.
Дай ми любов, такава, дето значи,
все едно ше газиме машина на Хитачи
и претърсва дълбоко сърцето ми,
чак до дъното, до греховете ми!
Нямаш ангели, но аз съм ти присъда.
Твоят ден, твоят сън мога да ти бъда.
И накрая, ако вместо в Рая сме на кладата,
нека да горим, но само двамата!
Софи Маринова:
Времето ще спре,
сърцето ми ще спре,
земята ще почака.
Вземи ме бързо и със мен избягай!
Припев:
Чакам те.
Целуни ме на събуждане!
Открадни ме на разсънване!
Носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме,
със очите си пробивай ме!
Съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.
Устата:
Безвкусни, безцветни, безлични, бездомни.
Без теб така минават дните ми,
а за нощите не помня.
Припев:
Чакам те.
Целуни ме на събуждане,
открадни ме на разсънване,
носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме,
със очите си пробивай ме,
съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.