Помниш ли първите срещи и първите ни слова?
Двама жадувахме в обич да срещаме пролетта.
После раздяла открадна надеждите за това,
че не повярвахме в любовта.
После раздяла открадна надеждите за това,
че не повярвахме в любовта.
(×2):
Ето, ден след ден годините са минали –
като миг студен животът ни преминал е.
Даже птиците щастливо, те, по две летят,
а след нас няма две следи да горят.
Спомени само разбуждат отново една тъга –
спомени мои, които се раждат във песента.
Тъй неусетно със теб сме изгубили младостта,
че не повярвахме в любовта.
Тъй неусетно със теб сме изгубили младостта,
че не повярвахме в любовта.
(×2):
Ето, ден след ден годините са минали –
като миг студен животът ни преминал е.
Даже птиците щастливо, те, по две летят,
а след нас няма две следи да горят.