Писма аз често получавах –
на седмица по сто и три,
но сигурно не заслужавах
на месец по едно дори.
Прочитах ги съвсем небрежно,
в кутията стояха с дни,
а неизбежното е неизбежно
и вече втория звънец звъни.
Съдбата не остана длъжна
за тези хубави писма.
Сега кутията е тъжна
и като мене е сама.
Дори понякога ме дразни
със своя неугледен вид
и неведнъж съвсем напразно
съвсем за нищо съм сърдит.
Един път съвсем ненадейно
хартийка в прореза съзрях
и вътре сякаш слънце грейна,
ала излъгах се жестоко
и вместо чакания плик
писмо за плащане на тока
отне надеждите ми в миг.
Съдбата не остана длъжна
за тези хубави писма.
Сега кутията е тъжна
и като мене е сама.
Писма аз често получавах –
на седмица по сто и три,
но сигурно съм заслужавал
на месец по едно дори.