Вече свикнах късно да идваш и малко да оставаш,
и в очите ти да прочитам, което премълчаваш.
В тъмнината бързо и властно душата ми събличаш,
и по име никога не ме наричаш.
Припев:
Знаеш ли името ми, или за теб такова няма?
Болка е името ми откакто тебе те познавам!
Самият ти така ме кръсти с безразличните си пръсти,
а аз не спрях да те обичам както дишам.
Имаш свойта нощна победа, върви и спи щастливо.
Не е важно как ще се чувства сърцето ми чупливо.
Свикнала съм нощем да сбирам стъклата му след тебе,
за да дойдеш и тях да ги счупиш след време.
Припев: (2x) x (2x)
Знаеш ли името ми, или за теб такова няма?
Болка е името ми откакто тебе те познавам!
Самият ти така ме кръсти с безразличните си пръсти,
а аз не спрях да те обичам както дишам.