Вън дъждът вали безкрайно,
ти стоиш смутен и смешен.
Казваш: „Всичко е случайно –
никой, знам, не е безгрешен“.
Но не мога, не, не мога –
може би аз съдя строго.
Мен една лъжа ми стига –
тя стена сега издига.
Всичко друго бих простила –
даже болката горчива
пак с усмивка аз бих скрила
само с теб да съм щастлива.
Но не мога, не, не мога –
може би аз съдя строго.
Мен една лъжа ми стига –
тя стена издига между нас.
Отивай си! Върви си!
Без вяра любовта умира в нас.
Отивай си! Върви си!
Далеч от мен ще те обичам аз.
Отивай си! Върви си!
Без вяра любовта умира в нас.
Отивай си! Върви си!
Далеч от мен, далеч от мен, далеч от мен ще те обичам аз.
Вън дъждът вали безкрайно,
ти стоиш смутен и смешен.
Казваш: „Всичко е случайно –
никой, знам, не е безгрешен“.
Но не мога, не, не мога –
може би аз съдя строго.
Мен една лъжа ми стига –
тя стена сега издига.
Всичко друго бих простила –
даже болката горчива
пак с усмивка аз бих скрила
само с теб да съм щастлива.
Но не мога, не, не мога –
може би аз съдя строго.
Мен една лъжа ми стига –
тя стена издига между нас.
(×2):
Отивай си! Върви си!
Без вяра любовта умира в нас.
Отивай си! Върви си!
Далеч от мен ще те обичам аз.