Отиваш си от мен разбрах,
досаждам ти с мойта нежност.
Нима е грях, нима е грях,
че те обичам безнадеждно.
Сърцето свито на юмрук,
от болка и от скръб немее,
и пак на разума напук,
за теб единствено копнее.
Преглъщам с мъка аз плача,
а ти ме гледаш с насмешка,
и казваш да те залича
от мойта памет, като грашка.
Сърцето свито на юмрук,
от болка и от скръб немее,
и пак на разума напук,
за теб единствено копнее.